Проучване: Физическата активност предотвратява хроничната болка в тялото
Хроничната болка сега е по-разпространена в Съединени американски щати от депресията или диабета. Тя може да бъде упорита и сложна за лекуване, само че две скорошни изследвания, едно за евентуална намеса и друго за произхода на хроничната болежка, хвърлят светлина върху все по-често срещаното положение.
Изследване, публикувано на 24 май в списание Plos ONE, предполага, че макар че упражненията може да са последното нещо, което човек, живеещ с болежка, желае да прави, те могат да бъдат основен детайл за възобновяване. Използвайки данни от огромно изследване измежду популацията на Норвегия, обхващащо 10 732 възрастни, откриватели от Университетската болница на Северна Норвегия в Тромсьо проучват равнищата на интензивност на хората и тяхната търпимост към болежка (измерена посредством потапяне на ръцете на хората в ледена вода, като те сами класират болката си). Хората са били интервюирани два пъти в интервал от към осем години.
Установено е, че хората с по-активен метод на живот са по-толерантни към болката - и колкото повече хора споделят, че са се упражнявали в хода на изследването, толкоз повече нараства способността им да устоят на болежка. Когато се вземат поради и двете години на изследването, тези, които са нараснали равнищата си на физическа интензивност през междинния интервал, оповестяват за по-голяма приемливост към болежка с течение на времето. Възможно е по-честото придвижване да се употребява като „ нефармакологичен път към понижаване или попречване на хронична болежка “.
Една от аргументите, заради които болката е сложна за лекуване, е, че учените към момента не схващат изцяло по какъв начин тялото я възприема и контролира. Тази картина стана малко по-ясна през последните години, основно с помощта на извоюваното с Нобелова награда откритие през 2021 година на рецептори за температура и налягане в кожата, които задействат неврологичните сигнали, които разбираме като остра болежка. Но хроничната болежка постоянно е била по-сложна и връзките, които споделя със положения като психологични разстройства, сочат към по-сложен генезис.
В друго изследване, оповестено на 22 май в списанието Nature Neuroscience, откривателите надникват в мозъчната активност на хора, изпитващи хронична болежка. Техните открития удостоверяват, че острата и хроничната болежка задействат разнообразни сигнали в мозъка .
Вместо да разчитат на обичайните способи за сканиране на мозъка, които изискват комплицирано съоръжение и могат да уловят единствено къси прояви на информация, екип от невролози от Калифорнийския университет в Сан Франциско хирургично вградили дребни устройства в мозъците на пациенти с хронична нервна болежка . Устройствата следят сигнали, изпратени през две области на мозъка: предната част на зъбния кортекс, област, считана за сериозна за прочувствения детайл на болката, и орбитофронталната кора, област, за която се допуска, че играе роля в интензивността на болката. В продължение на няколко месеца участниците наблюдават своите признаци и прояви на болежка, които по-късно откривателите кръстосано препращат с количествено измерими данни, предоставени от записи на мозъчната интензивност. Те разкрили, че невронната интензивност в орбитофронталния кортекс се задържа по-дълго от интензивността в други области.
Изследователите заключават, че мозъчната интензивност може да се употребява за прогнозиране и премерване на вълните на хронична болежка . Междувременно норвежкото изследване е положително увещание, че начинът на живот постоянно ще бъде значима част от оправянето с избрани хронични болести.
Изследване, публикувано на 24 май в списание Plos ONE, предполага, че макар че упражненията може да са последното нещо, което човек, живеещ с болежка, желае да прави, те могат да бъдат основен детайл за възобновяване. Използвайки данни от огромно изследване измежду популацията на Норвегия, обхващащо 10 732 възрастни, откриватели от Университетската болница на Северна Норвегия в Тромсьо проучват равнищата на интензивност на хората и тяхната търпимост към болежка (измерена посредством потапяне на ръцете на хората в ледена вода, като те сами класират болката си). Хората са били интервюирани два пъти в интервал от към осем години.
Установено е, че хората с по-активен метод на живот са по-толерантни към болката - и колкото повече хора споделят, че са се упражнявали в хода на изследването, толкоз повече нараства способността им да устоят на болежка. Когато се вземат поради и двете години на изследването, тези, които са нараснали равнищата си на физическа интензивност през междинния интервал, оповестяват за по-голяма приемливост към болежка с течение на времето. Възможно е по-честото придвижване да се употребява като „ нефармакологичен път към понижаване или попречване на хронична болежка “.
Една от аргументите, заради които болката е сложна за лекуване, е, че учените към момента не схващат изцяло по какъв начин тялото я възприема и контролира. Тази картина стана малко по-ясна през последните години, основно с помощта на извоюваното с Нобелова награда откритие през 2021 година на рецептори за температура и налягане в кожата, които задействат неврологичните сигнали, които разбираме като остра болежка. Но хроничната болежка постоянно е била по-сложна и връзките, които споделя със положения като психологични разстройства, сочат към по-сложен генезис.
В друго изследване, оповестено на 22 май в списанието Nature Neuroscience, откривателите надникват в мозъчната активност на хора, изпитващи хронична болежка. Техните открития удостоверяват, че острата и хроничната болежка задействат разнообразни сигнали в мозъка .
Вместо да разчитат на обичайните способи за сканиране на мозъка, които изискват комплицирано съоръжение и могат да уловят единствено къси прояви на информация, екип от невролози от Калифорнийския университет в Сан Франциско хирургично вградили дребни устройства в мозъците на пациенти с хронична нервна болежка . Устройствата следят сигнали, изпратени през две области на мозъка: предната част на зъбния кортекс, област, считана за сериозна за прочувствения детайл на болката, и орбитофронталната кора, област, за която се допуска, че играе роля в интензивността на болката. В продължение на няколко месеца участниците наблюдават своите признаци и прояви на болежка, които по-късно откривателите кръстосано препращат с количествено измерими данни, предоставени от записи на мозъчната интензивност. Те разкрили, че невронната интензивност в орбитофронталния кортекс се задържа по-дълго от интензивността в други области.
Изследователите заключават, че мозъчната интензивност може да се употребява за прогнозиране и премерване на вълните на хронична болежка . Междувременно норвежкото изследване е положително увещание, че начинът на живот постоянно ще бъде значима част от оправянето с избрани хронични болести.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ